"Холивуд е място, където ще ти платят 1000 долара за целувка и 50 цента за душата ти", казала веднъж киноиконата Мерилин Монро. Тя умира 5 август 1962 г., на 36-годишна възраст в своя дом в Брентууд, Лос Анджелис (официалната версия е самоубийство чрез свръхдоза медикаменти) и днес се навършват 60 години от смъртта на най-известната блондинка на XX век.
Истинското ѝ име е Норма Джийн Мортенсън. Родена е на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис, Калифорния. По време на своя живот, тя превъзмогва тежкото си детство в бедно семейство и без баща, и се превръща в една от най-прочутите и успешни секссимволи и актриси на всички времена.
В края на 1944 г., когато е на 18, тя среща фотографа Дейвид Коновер и започва да се снима за него. Първоначално използва името Джийн Норман, докато работи. Изправя тъмните си къдрици и боядисва косата си руса. През 1946 г. подписва първия си филмов договор и сменя името си официално на Мерилин Монро.
Актьорската ѝ кариера не провървява до 50-те години, когато получава първата си малка роля в криминалната драма "Асфалтовата джунгла" и това привлича вниманието върху нея. Същата година Монро впечатлява публиката и критиците с изпълнението си като Клаудия Касуел във "Всичко за Ева". Скоро Мерилин се превръща в една от най-известните холивудски актриси. Първоначално не е смятана за сериозна актриса, но по-късно доказва уменията си, печелейки редица признания и привличайки големи публики за филмите ѝ.
Главната роля в "Ниагара", филм от 1953 г. я утвърждава като секссимвол, а по-късно, през същата година, идва музикалният хит "Джентълмените предпочитат блондинки". Мерилин става все по-успешна, продължавайки да прави хитови комедии като "Как да се ожениш за милионер", "Няма друг бизнес като шоубизнеса" и "Проклетите 7 години", откъдето е и сцената ѝ върху вентилационната шахта на метрото с развята рокля. Тя е и първата жена на корицата на първото издание на списанието на Хю Хефнър - "Плейбой".
Въпреки, че тя се превръща в една от най-големите звезди на "Туенти сенчъри фокс", договорът ѝ не бил променян от 1950 г., което означавало, че тя получава по-малко пари от останалите актриси в нейния ранг и също така не можела да избира нито проектите, нито колегите си. Освен това, в повечето случаи е поставяна в ролята на "глупава блондинка", а тя много искала да играе в различни филми с по-сериозна насоченост. През 1954 година, когато отказва поредния лековат проект, студиото я отстранява. След това тя посвещава школата на известния актьор, режисьор и преподавател по актьорско майсторство - Лий Страсбърг и подписва нов договор с "Фокс", като този път ѝ дават правото да избира сама проектите. Завръща се на екрана с драматичната комедия от 1956 г. "Автобусна спирка", която ѝ носи номинация "Златен глобус" за най-добра актриса. През 1959 г. идва ред на "Някои го предпочитат горещо", който жъне голям успех и тя печели "Златен глобус" за най-добра актриса, а филмът е считан за един от най-добрите за всички времена. През 1961 г. Мерилин прави последния си завършен филм преди да умре - "Непригодните". Филмът е провал, но днес се счита за класика.
На 19 май 1962 г. Монро прави известното изпълнение на рождения ден на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди, пеейки "Честит рожден ден, г-н президент" в Мадисън скуер гардън, като до ден днешен биографи изследват взаимоотношенията между Мерилин и президента. Дори се твърди, че те са били в интимни отношения и се спекулира, че пред нея той е споделял важни политически решения.
