Какво ни казва Уикипедия за празника?
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко иМалък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта.
Освен в България с мартеници се закичват в съседна Румъния (украшението се нарича мърцишор), Молдова, Албания, Македония, някои части на Северна Гърция и Западните покрайнини.
А ето и някои интересни факти, свързани с празника:
Мартениците се носят за здраве и против уроки- червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие. Най-възрастната жена в къщата закичва децата с усукани бели и червени конци, най-често от вълна.
Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.
В някои части на България освен бял и червен конец се слага и син, против уроки, а в други се наблюдават и повече цветове.
През 2011 г. търсачката Google също се окичи с мартеница – логото й беше изписано с преплетени бели и червени конци, завършващи с пискюли.
Поверието гласи, че за да ти носи щастие мартеницата, то тя трябва да ти е подарена от близък човек.
Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки.
На някои места наричат мартеницата – „урочница“, защото се вярвало, че предпазва от „лоши очи“ и от уроки.
A ние пожелаваме:
