България чества 175 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. В родното му място Сопот тържествата започнаха още във вторник.
Пред Народния театър, който носи името на големия ни поет, през целия ден ще звучат гласовете на артисти от трупата, които ще рецитират някои от най-паметните произведения на писателя. Жителите и гостите на София ще имат възможност отново да си припомнят творчеството му, което след миналогодишния успех на инициативата ще се превърне в традиция.
Роден на 9 юли 1850 година в Сопот в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов, първото публикувано стихотворение на Иван Вазов е "Борба", отпечатано през 1870 година. Макар Събка Вазова - майка му да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно тогава той създава повестта "Немили-недраги". Там се запознава и с Христо Ботев.
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885). За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание "Наука", а заедно с Константин Величков основават списание "Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - "Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си. Великият автор си отива на 22 септември 1921-ва година.
По повод 175-годишнината от рождението на Иван Вазов припомняме едно от класическите му стихотворения - "Отечество любезно, как хубаво си ти!", писано в Хисар през 1882 г.
"Отечество любезно, как хубаво си ти!"
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка може да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случай, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?
IV
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
V
Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
